Лидерите на бъдещето играят онлайн игри

Ето още един интересен начин за търсене на специалисти, чрез използване на онлайн игрите. Там хората показват в реална среда своите лични качества, както и как биха се справили в напрегната ситуация. Статията написах на (надявам се приличен) английски в . Прочетете и оценете статията, като кликнете на линка:

The leaders of the future play online games

Шефе, плати ми наема!

Вчера ми вдигнаха наема, ей така, като „коледен бонус“?! Това ме наведе на мисълта, че е добре да повдигна въпроса за зависимостта между желаната заплата, начина ни на живот, повишаването на наемите ни и едно от възможните решения на този сериозен проблем. Статията е ориентирана към:

1. Хора, които живеят под наем и се опитват да имат добро финансово планиране, за да имат покрив над главата си, но и да водят пълноценен живот;
2. Наемодатели, които искат да бъдат давани за пример и да имат добри и съвестни наематели за дълъг период от време;
3. Работодатели, които искат допълнително да мотивират служителите си, като спомагат за домашното им спокойствие и същевременно пестят от данъци.

Статията е разделена на 2 части, като 1-вата анализира проблема Наемодател – Наемател, а 2-та се опитва да даде решение за всички страни чрез включването на допълнителен фактор – Работодателят.

I част – Защо ми вдигнаха наема?

Типичният отговор на този въпрос е: „Инфлацията„, което не е никакъв отговор по принцип, защото ако инфлацията е 7-8%, това не пречи наемите да се вдигнат в 20-25%. Зависимост няма, всеки си решава сам и обикновено си избира някаква кръгла сума за повишение – 50, 100 лева или евро. Няма никаква причина наемите да растат, когато цените на жилищата намаляват.

Представете си, че стойността на наема се образува по следното уравнение:

НАЕМ = Местоположение + Квадратура + Удобства

Напускам! Работата ми е скучна

Най-сърдечно благодаря на Майк Рам за поканата да стана съавтор в неговия много добър, полезен и не случайно толкова полулярен блог – НОВА РАБОТА.

Там излезе и първата ми статия, озаглавена „Напускам! Работата ми е скучна.“

Ето част от нея:

Във всяка обява за работа пише, че се предлага развитие, но обикновено нещата не стоят така. Месеците и годините минават, дори постоянно ви правят оценки на трудовото представяне. Очаквате да се случи нещо, но уви. Работите като чиновник по точно определена длъжностна характеристика, която не подлежи на никаква промяна. Точно този момент е най-трудният за всеки служител, защото той започва да си задава въпроси, един от които е: “Аз работя ли достатъчно добре?” … Къде е решението?

Цялата статия прочетете ТУК.

Не забравяйте, ако статията Ви е харесала да гласувате за нея в svejo.net чрез бутончето под нея.

Страх ме е от Шефа ми!!!

Когато поканих един приятел да се присъедини към моята кауза във Facebook – „Заслужавам да работя това, което харесвам“, той ми каза: „Sorry, но шефовете ми ще видят и какво ще си помислят. Така че няма да участвам.“
Нима той не смяташе, че заслужава да работи това, което харесва??? Не мисля така.

Страхът от работодателя изключително често е причина да не направите толкова много неща. Замислете се дали си струва. Фразата „Ами какво ще си помисли шефът“ Ви ограничава откъм свободен избор. Шефската дума Ви ограничава от изобретателност и инициативност на работното място.

Личното ми мнение е, че трябва максимално да се стремим да не зависим от шефовете си при взимане на решения или предприемане на действия. Така ще се чувстваме свободни и работното ни място ще стане като наш собствен дом.
За това обаче трябва предварително да бъде изпълнено едно условие:

Секс интервю!

Героите в тази статия са измислени, всяка прилика с действителността е напълно случайна.

http://www.vbox7.com/play:7c940721

Какво клипче, а?! За тези, които не са го изгледали докрай, ще обобщя: В различни дискотеки в България (някои дори детски) младите хора (на клипчето има непълнолетно момиче) правят секс (орален или с всички екстри) на дансинга, за да спечелят някаква награда (беше цитирано дори портмоне). Освен клипчето има и 20-30 минути възмущение от страна на зрителите на предаването.

За това колко е морално няма да говоря. Много ми е интересно как ще се развият нещата с някоя такава активна участничка в подобни игри, като порастне и почне да си търси работа.

След 2 години криво ляво добутва гимназията и влиза в университет. И как няма да влезе – университетите приемат като за световно, стига да има кеш, както се казва. Само едно вмятане за това, колко е оптимистично, когато хора влизат да учат за учители с 3-ка на изпита по български език (тест и есе). Каквото и да е приета, нашата героиня е хитра и веднага след първата година се прехвърля „престижната“ специалност „Бизнес администрация“ (защото на нашата държавичка все не й достигат бизнес администратори) след солидно дарение на университета от мама и тате, а може да предположим и „благодарност като в клипчето“ от нея самата на деканите на двата факултета.